Историята на автомобилните двигатели
Двигателят с вътрешно горене е изобретен през 1860 г. Той е преминал през етапите на развитие на газов двигател, бензинов двигател и дизелов двигател. През 1860 г. французинът Леноар успешно разработва газовия двигател. Появи се първият в света практичен двигател с вътрешно горене. През 1876 г. германецът Ото (Oto) прави четвъртия по принципа на равнообемния четиритактов цикъл. Тактов газов двигател, през 1883 г. германецът Gotlietb Dainler успешно разработва бензиновия двигател, през 1893 г. германецът Рудолф Дизел публикува принципа на T. на двигателя с вътрешно горене със запалване чрез компресия, през 1898 г. Дизел разработва двигателя с вътрешно горене с керосиново гориво. е роден до настоящето. След повече от 100 години развитие, през последните години има значителен технологичен напредък.
Повечето от двигателите, използвани в днешните автомобили, са четиритактови бензинови двигатели, а бензиновият двигател в ерата на Daimler има само мощност от 1,4kW/L и скорост от само 800r/min. По време на Първата световна война степента на компресия на двигателя е увеличена до 5. Скоростта е увеличена до 2000r/min, а мощността е увеличена с около 10, достигайки 15kW/L. Литровата мощност на съвременните двигатели с естествено пълнене може да достигне 50~70 kW/L, а литровата мощност на двигателите с компресор може да достигне 65~90 kW/L или повече. В сравнение с двигателите от ерата на Daimler, мощността в литра се е увеличила с 50 процента. - 65 пъти. И мощността в литри на състезателни двигатели с високо компресорно пълнене, някои могат да достигнат 500 kW/T.
